Хоровото пеене в България датира от 1868г. "Не живейте само за себе си, но живейте за да принесете полза на человещината", ни завещава първият български хоров диригент Янко Мустаков.

157 години след неговия призив продължаваме делото му и развиваме Българското хорово изкуство. Днес. Тук и сега.

Открийте новия ни проект, свързан с една от най-красивите пещери в България - "Съева дупка" край Ябланица и възможността да я превърнем в храм на музиката...

Снимката е от концерта "Роден за музиката" в памет на 90-тата годишнина от рождението на Георги Робев, в БНР, студио 1

 КЪМ СВЕТЛИ БЪДНИНИ ИЛИ?

Втората световна война.

Министърът на отбраната на Великобритания моли Чърчил да увеличи парите за армията.

- Откъде да взема парите? – пита Чърчил.

- От културата и образованието – отговаря министърът.

- За какво да се бием тогава? - пита отново Уинстън Чърчил...

В навечерието на 24 Май 2025г.

От колеги разбирам, че заплатата на хорист в Смесения хор на БНР е 1100-1200 лв., т.е. в диапазона на минималната работна заплата. Подобна е ситуацията в Симфоничния оркестър на БНР. Докога?

Как се представят високите професионални стандарти?

Как се пее пред папата? (апропо, това е в утрешния ден)?

Как се защитават и продължават наследството и традициите на Българското музикално изкуство?

Не е ли именно изкуството и културата, в съчетание с християнската вяра, онзи Светилник, който въпреки всичко свети на изтерзания ни народ и го запазва през онези черни 5 века (така наречено) Османско присъствие?

Изчезне ли културата, изчезваме като народ. И не сме много далече от там...

Но за да има високи стандарти, за да има продължение и развитие на традицията...

Хората, които разпределят обществения финансов ресурс трябва да разберат, че културата се нуждае от финансиране в името на публиката и националното ни самосъзнание...

Българската публика трябва да се радва на високите музикални стандарти, към които се стремим и ние с поканата ни за ВИЕНСКА КОЛЕДНА ГАЛА/VIENNA CHRISTMAS GALA. А дотогава,

Честит 24 Май и дано бъднините да са светли!

 ХЛЯБ НЯМА. ДАЙТЕ ИМ ЗРЕЛИЩА.

9 май 2025г. Денят на Европа. В сърцето на една Европейска столица...

Бързам за концерта на Радиосимфониците. Зала България. Две жени пред мен си купуват билети от касата. Идва ми редът и ми показват свободните места. Виждам, че има билети на първи ред и искам място там.

- 10 лв. - казва касиерката.

- Моля?, мисля че има някаква грешка...

- 10 лв. (отнасям сърдит поглед и разбирам, че не й е ден...)

Купувам билета и с периферното зрение виждам, че има билети и по 5 лв. Черен петък? ПрИмоция? Мисля, че им липсва едната нула...

Бях чула за скандално ниските цени на билетите за концертите на Радиооркестъра, но все пак...Това минава всякакви граници, мисля си и влизам в залата.

Наполовина пълна, искам да напиша.

Повече от половината празна, това е, което виждам...

Започва концертът и на сцената излиза мъж с черно концертно облекло, който прочита протестно писмо от оркестъра. Интелигентно написано. Внимателно, коректно. Ако питате мен, твърде интелигентно и прекалено фино. Чувам (знаех го и преди), че пари за оркестъра няма. Чувам, че нямат пари за концертни облекла!?! Неволно поглеждам оркестрантите. Слушат протестното си писмо с наведени глави..."Това е унизително", мисля си и почва да ми се плаче. Поглеждам дрехите им. Пред мен стоят виолончелисти с безупречно чисти обувки. Дрехите на всички изглеждат поддържани, дори и да не са нови. Интелигентни хора. С достойнство.

После чувам, че заплатите им са по-ниски от касиерка в Кауфланд...Пак ги поглеждам. Те все така гледат надолу. Прочитам отново цената на билета, който държа. 10 лв. ...

ЗАЩО??? ЗАЩОТО ТЕ НЕ МОГАТ ДА СВИРЯТ ЛИ?...

ВИЕ ЗНАЕТЕ ЛИ КАКВО СЕ СЛУЧИ ПОСЛЕ?...

От първия такт на "Тил Ойленшпигел" до последния на "Пролетно тайнство" бяхме въвлечени в Голямата музика от оркестър виртуози. Колкото и голям критикар или познавач да си, пак няма за какво да се захванеш, че не е изсвирено добре. Какво ти добре? БЛЕСТЯЩО!

Феноменална Margarita Kalcheva в концерта за контрабас на Емил Табаков, под зоркото ухо ( и око) на автора. А вие знаехте ли, че контрабасът може да прави такива неща? А вие чухте ли с каква прецизност партнираше оркестъра, брилянтно ръководен от Контантин Илиевски? Ако не сте, значи не сте били в залата...Защото ги аплодираме като луди.

За десерт "Пролетно тайнство". Щастлива съм да прочета брошурата, интересно, достъпно и интелигентно написана. Поглеждам автора - Лилия Големинова. Ясно. Класа.

Колко пъти изобщо ще чуеш да се изпълнява "Пролетно тайнство" в България? А колко пъти ще го чуеш изпълнено съвършено?...Те свиреха като за последно. Духовите инструменти надминаха очакванията ми. Щрайхът ме изуми. Ударните ни направха съучастници в древния ритуал на земята...Перфектно музикално изграждане. Леко и свободно жонглиране с невъзможни на места ритми и метруми. Без затруднения. Ура! Оркестърът може всичко! Можете да си затворите очите и ще чуете оркестърът на Баварското радио...

После си отваряте очите и си поглеждате пак билета. Не, не сте сбъркали. 10 лв. ...

След концерта не искаме да ги пуснем от сцената. Една дама с бяла блуза отчаяно иска да каже нещо на всички. Качва се на сцената. Мисля си, че иска да каже още нещо в защита на феноменалния оркестър. Не й дадоха думата. Изключиха микрофона, на който тя се опита да говори. Нямам представа какво искаше да каже, но едва ли беше угодно някому в ложите...

В главата ми кънти "Пролетно тайнство". Излизам навън. Фасадата на Двореца на царя вече е приказна. LUNAR. Съвършенство на светлини и искам музиката да е на Стравински...

Студено е. Музикантите от оркестъра си тръгват от залата. Някои от тях минават покрай светлинното шоу на LUNAR. Спират се, гледат, после продължават по пътя си с чистите си обувки...

ХЛЯБ НЯМА. ДАЙТЕ ИМ ЗРЕЛИЩА...

(Снимката е от LUNAR. Радиосимфониците ми е забранено да ги снимам, казаха ми го на запис в зала България...)

 

ГИРГИНА ГИРГИНОВА В НЕБЕСНА ХАРМОНИЯ

Гиргина Гиргинова е истински феномен в българската класическа музика. Тя започва своя път в Детския хор на БНР, където още от дете покорява сцени в Европа, Япония и САЩ.

Завършила НМА „Проф. Панчо Владигеров“, тя е ученичка на проф. Мила Дюлгерова и проф. Павел Герджиков. Усъвършенства вокалното си майсторство с изключителните оперни прими Анна Томова-Синтова и Райна Кабаиванска.

Наградите ѝ са безброй – от конкурси като „Гена Димитрова“ и „Розата на Евтерпа“ до признанието на Хенделовото общество. На оперната сцена дебютира през 2003 г. и оттогава има над 20 роли в опери на Моцарт, Верди, Пучини и много други. Великолепният ѝ глас оживява магията на кантатно-ораториалните произведения от Бах и Хендел, както и шедьоври на съвременни български композитори.

Гиргина Гиргинова работи с изключителния майстор на барока Йосиф Герджиков и все повече се утвърждава като една от най-успешните барокови певици у нас.

Освен изпълнител, Гиргина Гиргинова е и вдъхновяващ педагог. Тя обучава бъдещи таланти и ръководи хорове, с които продължава да гради музикалното богатство на България.

Не пропускайте възможността да се докоснете до този изключителен глас!

Очаквайте Гиргина Гиргинова в ролята на Надежда, млада учителка, която връща смисълът на живота, вярата и любовта в душата на отчаян млад кариерист и накрая му дарява сърцето си…

НЕБЕСНА ХАРМОНИЯ /HARMONY IN HEAVEN Музикален спектакъл

27 АПРИЛ; 19:00; НДК - ЛЮМИЕР

На снимката: Гиргина Гиргинова като солистка на Българска хорова капела "Георги Робев"

НЕБЕСНА ХАРМОНИЯ

 "....

- Тихо, влизаме в храма, повтаряше едно след друго Надежда, показваше на децата как да се прекръстят и къде да запалят свещ…

- Ще останете ли за богослужението?

Децата се обърнаха да видят кой ги пита. Беше игуменът – отец Георги, не много възрастен, с прошарена коса и благ, спокоен поглед.

– Госпожо, обърна се той към Надежда, оставете ги малко да послушат. Сега са дните на великия пост. Богослужението е много красиво, а молитвата се издига като тамян пред Бога.

- Какво е тамян? – попита малката Краси.

- Тамянът е ароматна смола, която идва от древни времена, каза монахът. Тамянът, който излиза от кадилницата на свещеника и се издига нагоре, символизира молитвата, която се издига към Божия престол.

Той започна службата, децата кротко застанаха покрай иконите, аромат на тамян се издигна към купола на храма и заедно с манастирския хор понесе мечтите и надеждите на всички, малки и големи, пред Божия престол…."

Млада и красива учителка на име Надежда повежда група ученици на екскурзия до Велико Търново и околностите.

Съдбоноста среща променя живота й...Колелото на съдбата изпраща Надежда на точното място, където тя дава на един отчаян мъж смисъл на живота и желание да промени себе си ...

Действието се случва през пролетта на 2025г.

Плакат на НЕБЕСНА ХАРМОНИЯ, 27 АПРИЛ 2025, НДК

Дизайн: Антонина Сивенова

 ..."Точно в 7 вечерта едно такси спря пред голяма катедрала в центъра на София, в която репетираше хор. Беше хорът, в който пее Мария...

- Побързай, каза тя на Даниел. Започваме да пеем. Хайде, бързо, седни тук, не, тук е по-добре, ще чуваш всичко, акустиката е прекрасна, до после… - прошепна тя и се мушна в редиците на хора.

Чужденецът Даниел онемя. За пръв път влизаше в православен храм и гледката го зашемети. Богатата украса на олтара и красивите икони, свещите, които вече догаряха, огромният купол и тази икона на Христос, която говореше сякаш на родния му език…тогава хорът запя…

...

Даниел беше като отнесен. Една сълза се спускаше по бузата му. Засрами се, когато Мария дойде при него и понечи да избърше сълзата, но тя го спря:

- Тук всички плачат, каза тя. Някои от мъка, други от умиление, трети от радост.

- Много хубаво пееш, каза той. – тази музика е толкова красива, сякаш се вряза в сърцето ми.

- Това беше „Во Царствии Твоем“ по музика на един от най-уважаваните български композитори Добри Христов, а солото пея от дете. Мария се усмихна.

- Утре те чакам в 10 сутринта отново тук, за да те запозная с тези велики личности, Мария посочи светците с от иконостаса, а в светлината на догарящите свещи чудото на Витлеем започваше да блести със своя собствена невидима светлина…"

От "Чудото на Витлеем"

#истинскисевиждасамосъссърцето

Снимка: Милена Стойкова.

Академичен хор Българска хорова капела "Георги Робев"

Соло сопран: Гиргина Гиргинова

 Из "Чудото на Витлеем" в НДК - Люмиер на 15.12.24 

Снимка: Георги Велев, обработка на снимката Антонина Сивенова

..." На Мария не й се тръгваше след концерта. Тя гледаше разотиващите се музиканти, публиката, която също напускаше залата и й се струваше, че концертът беше твърде кратък и изобщо почивният ден, прекаран с Даниел някак мина много бързо. Двамата излязоха навън. Даниел беше още под влияние на музиката на Хендел, усмихваше се като дете и гледаше пухкавия сняг, който продължаваше да пада от небето.

-        -  Еми добре, приятни почивни дни – каза сухо Мария и погледна в краката си.

-         -   Чакай, няма ли да се видим утре? Той я погледна с такава изненада, че заприлича на герой на Дисни.

-          - Няма. Отсече Мария.  - Утре вечерта съм на църква. Пеем с хора на бдение, празници са все пак. Тръгвам.

Т  Тя рязко се обърна и бързо закрачи към спирката. Даниел разбра, че трябва да я остави сама и също тръгна в своята посока. Стана студено. Снегът престана да вали, а площадът пред НДК изведнъж опустя...

--------------------------------------------------------------------------------------------------

На следващата вечер храмът, в който пееше Мария се изпълни с народ. Иконите на централния иконостас сякаш грееха в топлата светлина на свещите. Аромат на тамян се носеше във въздуха и заедно с него църковните песнопения сякаш летяха на ангелски криле...

https://www.youtube.com/watch?v=NBlOqkxv3_4