Блогът на Нели Трошева

..."Точно в 7 вечерта едно такси спря пред голяма катедрала в центъра на София, в която репетираше хор. Беше хорът, в който пее Мария...

- Побързай, каза тя на Даниел. Започваме да пеем. Хайде, бързо, седни тук, не, тук е по-добре, ще чуваш всичко, акустиката е прекрасна, до после… - прошепна тя и се мушна в редиците на хора.

Чужденецът Даниел онемя. За пръв път влизаше в православен храм и гледката го зашемети. Богатата украса на олтара и красивите икони, свещите, които вече догаряха, огромният купол и тази икона на Христос, която говореше сякаш на родния му език…тогава хорът запя…

...

Даниел беше като отнесен. Една сълза се спускаше по бузата му. Засрами се, когато Мария дойде при него и понечи да избърше сълзата, но тя го спря:

- Тук всички плачат, каза тя. Някои от мъка, други от умиление, трети от радост.

- Много хубаво пееш, каза той. – тази музика е толкова красива, сякаш се вряза в сърцето ми.

- Това беше „Во Царствии Твоем“ по музика на един от най-уважаваните български композитори Добри Христов, а солото пея от дете. Мария се усмихна.

- Утре те чакам в 10 сутринта отново тук, за да те запозная с тези велики личности, Мария посочи светците с от иконостаса, а в светлината на догарящите свещи чудото на Витлеем започваше да блести със своя собствена невидима светлина…"

От "Чудото на Витлеем"