Из "Чудото на Витлеем" в НДК - Люмиер на 15.12.24 

Снимка: Георги Велев, обработка на снимката Антонина Сивенова

..." На Мария не й се тръгваше след концерта. Тя гледаше разотиващите се музиканти, публиката, която също напускаше залата и й се струваше, че концертът беше твърде кратък и изобщо почивният ден, прекаран с Даниел някак мина много бързо. Двамата излязоха навън. Даниел беше още под влияние на музиката на Хендел, усмихваше се като дете и гледаше пухкавия сняг, който продължаваше да пада от небето.

-        -  Еми добре, приятни почивни дни – каза сухо Мария и погледна в краката си.

-         -   Чакай, няма ли да се видим утре? Той я погледна с такава изненада, че заприлича на герой на Дисни.

-          - Няма. Отсече Мария.  - Утре вечерта съм на църква. Пеем с хора на бдение, празници са все пак. Тръгвам.

Т  Тя рязко се обърна и бързо закрачи към спирката. Даниел разбра, че трябва да я остави сама и също тръгна в своята посока. Стана студено. Снегът престана да вали, а площадът пред НДК изведнъж опустя...

--------------------------------------------------------------------------------------------------

На следващата вечер храмът, в който пееше Мария се изпълни с народ. Иконите на централния иконостас сякаш грееха в топлата светлина на свещите. Аромат на тамян се носеше във въздуха и заедно с него църковните песнопения сякаш летяха на ангелски криле...

https://www.youtube.com/watch?v=NBlOqkxv3_4