Из "Чудото на Витлеем" 2024г. 

...Беше вече късно. Мария и Даниел, заедно с многобройната публика напускаха красивата сграда на операта, а в душите им грееше звезда. Тя много приличаше на онази чудна звезда, която преди 2024г видели мъдреците от изток.  Може ли в душата на всеки да изгрее звезда?

Мария и Даниел тръгнаха нагоре по улицата. Излязоха на площада пред Невски. Храмът грееше като икона. Стигнаха до стълбите. Катедралата отдавна беше затворена. Изкачиха се до заключената врата. Мария коленичи. Даниел коленичи до нея. 

И тогава тя запя. 

Нейният чист глас се издигна като бяла птица в нощта и се понесе над площада, по улиците, чак до подножието на Витоша…а във въздуха се усещаше онова вълшебство, което можем да усетим само в дните преди Рождество...

Снимка: Милена Стойкова

https://www.youtube.com/watch?v=2phXaUWU3mM