ВИЕНСКА КОЛЕДНА ГАЛА

Луксът не е в златото, а в музиката, която остава...

https://www.facebook.com/events/1163202572250660

Скъпи приятели,

На 14 Декември София ще бъде Виена.

Духът на Коледа ще завладее красивата Зала 11 на НДК за Виенска Коледна Гала в стила на Българската хорова капела „Георги Робев“ с диригент Нели Трошева.

В унисон с 200-годишнината на царя на валса Йохан Щраус, диамантеният оркестър на Classical Team Sofia ще ни пренесе в елегантната атмосфера на валса с изящество и класа.

Оперните певци, солисти на Виенската Коледна Гала, са любимци на публиката. На изящните сопрани Гиргина и Пламена Гиргинови партнират чаровните Васил Антов и Владимир Попов, подобно на изискани танцови двойки.

Репертоар от блясък и диаманти в произведенията на Йохан Щраус, Волфанг Амадеус Моцарт, Георг Фридрих Хендел и Джузепе Верди ще прелива елегантно в шедьоври на българската и руската църковно-славянска класика, за да създаде онова усещане за съвършенство, което публиката обожава.https://www.facebook.com/events/1163202572250660

Очакваме ви на Виенска Коледна Гала – преживяване, което ще накара сърцето ви не само да тупти в ритъма на валса, но и да се къпе в щастие от докосването до Съвършенството!

14 Декември 2025г.

19:00ч.

НДК - Люмиер

БИЛЕТИ: ОЧАКВАЙТЕ СКОРО в Билетен център НДК

 

Хоровото пеене в България датира от 1868г. "Не живейте само за себе си, но живейте за да принесете полза на человещината", ни завещава първият български хоров диригент Янко Мустаков.

157 години след неговия призив продължаваме делото му и развиваме Българското хорово изкуство. Днес. Тук и сега.

Открийте новия ни проект, свързан с една от най-красивите пещери в България - "Съева дупка" край Ябланица и възможността да я превърнем в храм на музиката...

Снимката е от концерта "Роден за музиката" в памет на 90-тата годишнина от рождението на Георги Робев, в БНР, студио 1

 КЪМ СВЕТЛИ БЪДНИНИ ИЛИ?

Втората световна война.

Министърът на отбраната на Великобритания моли Чърчил да увеличи парите за армията.

- Откъде да взема парите? – пита Чърчил.

- От културата и образованието – отговаря министърът.

- За какво да се бием тогава? - пита отново Уинстън Чърчил...

В навечерието на 24 Май 2025г.

От колеги разбирам, че заплатата на хорист в Смесения хор на БНР е 1100-1200 лв., т.е. в диапазона на минималната работна заплата. Подобна е ситуацията в Симфоничния оркестър на БНР. Докога?

Как се представят високите професионални стандарти?

Как се пее пред папата? (апропо, това е в утрешния ден)?

Как се защитават и продължават наследството и традициите на Българското музикално изкуство?

Не е ли именно изкуството и културата, в съчетание с християнската вяра, онзи Светилник, който въпреки всичко свети на изтерзания ни народ и го запазва през онези черни 5 века (така наречено) Османско присъствие?

Изчезне ли културата, изчезваме като народ. И не сме много далече от там...

Но за да има високи стандарти, за да има продължение и развитие на традицията...

Хората, които разпределят обществения финансов ресурс трябва да разберат, че културата се нуждае от финансиране в името на публиката и националното ни самосъзнание...

Българската публика трябва да се радва на високите музикални стандарти, към които се стремим и ние с поканата ни за ВИЕНСКА КОЛЕДНА ГАЛА/VIENNA CHRISTMAS GALA. А дотогава,

Честит 24 Май и дано бъднините да са светли!

 ХЛЯБ НЯМА. ДАЙТЕ ИМ ЗРЕЛИЩА.

9 май 2025г. Денят на Европа. В сърцето на една Европейска столица...

Бързам за концерта на Радиосимфониците. Зала България. Две жени пред мен си купуват билети от касата. Идва ми редът и ми показват свободните места. Виждам, че има билети на първи ред и искам място там.

- 10 лв. - казва касиерката.

- Моля?, мисля че има някаква грешка...

- 10 лв. (отнасям сърдит поглед и разбирам, че не й е ден...)

Купувам билета и с периферното зрение виждам, че има билети и по 5 лв. Черен петък? ПрИмоция? Мисля, че им липсва едната нула...

Бях чула за скандално ниските цени на билетите за концертите на Радиооркестъра, но все пак...Това минава всякакви граници, мисля си и влизам в залата.

Наполовина пълна, искам да напиша.

Повече от половината празна, това е, което виждам...

Започва концертът и на сцената излиза мъж с черно концертно облекло, който прочита протестно писмо от оркестъра. Интелигентно написано. Внимателно, коректно. Ако питате мен, твърде интелигентно и прекалено фино. Чувам (знаех го и преди), че пари за оркестъра няма. Чувам, че нямат пари за концертни облекла!?! Неволно поглеждам оркестрантите. Слушат протестното си писмо с наведени глави..."Това е унизително", мисля си и почва да ми се плаче. Поглеждам дрехите им. Пред мен стоят виолончелисти с безупречно чисти обувки. Дрехите на всички изглеждат поддържани, дори и да не са нови. Интелигентни хора. С достойнство.

После чувам, че заплатите им са по-ниски от касиерка в Кауфланд...Пак ги поглеждам. Те все така гледат надолу. Прочитам отново цената на билета, който държа. 10 лв. ...

ЗАЩО??? ЗАЩОТО ТЕ НЕ МОГАТ ДА СВИРЯТ ЛИ?...

ВИЕ ЗНАЕТЕ ЛИ КАКВО СЕ СЛУЧИ ПОСЛЕ?...

От първия такт на "Тил Ойленшпигел" до последния на "Пролетно тайнство" бяхме въвлечени в Голямата музика от оркестър виртуози. Колкото и голям критикар или познавач да си, пак няма за какво да се захванеш, че не е изсвирено добре. Какво ти добре? БЛЕСТЯЩО!

Феноменална Margarita Kalcheva в концерта за контрабас на Емил Табаков, под зоркото ухо ( и око) на автора. А вие знаехте ли, че контрабасът може да прави такива неща? А вие чухте ли с каква прецизност партнираше оркестъра, брилянтно ръководен от Контантин Илиевски? Ако не сте, значи не сте били в залата...Защото ги аплодираме като луди.

За десерт "Пролетно тайнство". Щастлива съм да прочета брошурата, интересно, достъпно и интелигентно написана. Поглеждам автора - Лилия Големинова. Ясно. Класа.

Колко пъти изобщо ще чуеш да се изпълнява "Пролетно тайнство" в България? А колко пъти ще го чуеш изпълнено съвършено?...Те свиреха като за последно. Духовите инструменти надминаха очакванията ми. Щрайхът ме изуми. Ударните ни направха съучастници в древния ритуал на земята...Перфектно музикално изграждане. Леко и свободно жонглиране с невъзможни на места ритми и метруми. Без затруднения. Ура! Оркестърът може всичко! Можете да си затворите очите и ще чуете оркестърът на Баварското радио...

После си отваряте очите и си поглеждате пак билета. Не, не сте сбъркали. 10 лв. ...

След концерта не искаме да ги пуснем от сцената. Една дама с бяла блуза отчаяно иска да каже нещо на всички. Качва се на сцената. Мисля си, че иска да каже още нещо в защита на феноменалния оркестър. Не й дадоха думата. Изключиха микрофона, на който тя се опита да говори. Нямам представа какво искаше да каже, но едва ли беше угодно някому в ложите...

В главата ми кънти "Пролетно тайнство". Излизам навън. Фасадата на Двореца на царя вече е приказна. LUNAR. Съвършенство на светлини и искам музиката да е на Стравински...

Студено е. Музикантите от оркестъра си тръгват от залата. Някои от тях минават покрай светлинното шоу на LUNAR. Спират се, гледат, после продължават по пътя си с чистите си обувки...

ХЛЯБ НЯМА. ДАЙТЕ ИМ ЗРЕЛИЩА...

(Снимката е от LUNAR. Радиосимфониците ми е забранено да ги снимам, казаха ми го на запис в зала България...)

 

ГИРГИНА ГИРГИНОВА В НЕБЕСНА ХАРМОНИЯ

Гиргина Гиргинова е истински феномен в българската класическа музика. Тя започва своя път в Детския хор на БНР, където още от дете покорява сцени в Европа, Япония и САЩ.

Завършила НМА „Проф. Панчо Владигеров“, тя е ученичка на проф. Мила Дюлгерова и проф. Павел Герджиков. Усъвършенства вокалното си майсторство с изключителните оперни прими Анна Томова-Синтова и Райна Кабаиванска.

Наградите ѝ са безброй – от конкурси като „Гена Димитрова“ и „Розата на Евтерпа“ до признанието на Хенделовото общество. На оперната сцена дебютира през 2003 г. и оттогава има над 20 роли в опери на Моцарт, Верди, Пучини и много други. Великолепният ѝ глас оживява магията на кантатно-ораториалните произведения от Бах и Хендел, както и шедьоври на съвременни български композитори.

Гиргина Гиргинова работи с изключителния майстор на барока Йосиф Герджиков и все повече се утвърждава като една от най-успешните барокови певици у нас.

Освен изпълнител, Гиргина Гиргинова е и вдъхновяващ педагог. Тя обучава бъдещи таланти и ръководи хорове, с които продължава да гради музикалното богатство на България.

Не пропускайте възможността да се докоснете до този изключителен глас!

Очаквайте Гиргина Гиргинова в ролята на Надежда, млада учителка, която връща смисълът на живота, вярата и любовта в душата на отчаян млад кариерист и накрая му дарява сърцето си…

НЕБЕСНА ХАРМОНИЯ /HARMONY IN HEAVEN Музикален спектакъл

27 АПРИЛ; 19:00; НДК - ЛЮМИЕР

На снимката: Гиргина Гиргинова като солистка на Българска хорова капела "Георги Робев"

НЕБЕСНА ХАРМОНИЯ

 "....

- Тихо, влизаме в храма, повтаряше едно след друго Надежда, показваше на децата как да се прекръстят и къде да запалят свещ…

- Ще останете ли за богослужението?

Децата се обърнаха да видят кой ги пита. Беше игуменът – отец Георги, не много възрастен, с прошарена коса и благ, спокоен поглед.

– Госпожо, обърна се той към Надежда, оставете ги малко да послушат. Сега са дните на великия пост. Богослужението е много красиво, а молитвата се издига като тамян пред Бога.

- Какво е тамян? – попита малката Краси.

- Тамянът е ароматна смола, която идва от древни времена, каза монахът. Тамянът, който излиза от кадилницата на свещеника и се издига нагоре, символизира молитвата, която се издига към Божия престол.

Той започна службата, децата кротко застанаха покрай иконите, аромат на тамян се издигна към купола на храма и заедно с манастирския хор понесе мечтите и надеждите на всички, малки и големи, пред Божия престол…."

Млада и красива учителка на име Надежда повежда група ученици на екскурзия до Велико Търново и околностите.

Съдбоноста среща променя живота й...Колелото на съдбата изпраща Надежда на точното място, където тя дава на един отчаян мъж смисъл на живота и желание да промени себе си ...

Действието се случва през пролетта на 2025г.

Плакат на НЕБЕСНА ХАРМОНИЯ, 27 АПРИЛ 2025, НДК

Дизайн: Антонина Сивенова

 ..."Точно в 7 вечерта едно такси спря пред голяма катедрала в центъра на София, в която репетираше хор. Беше хорът, в който пее Мария...

- Побързай, каза тя на Даниел. Започваме да пеем. Хайде, бързо, седни тук, не, тук е по-добре, ще чуваш всичко, акустиката е прекрасна, до после… - прошепна тя и се мушна в редиците на хора.

Чужденецът Даниел онемя. За пръв път влизаше в православен храм и гледката го зашемети. Богатата украса на олтара и красивите икони, свещите, които вече догаряха, огромният купол и тази икона на Христос, която говореше сякаш на родния му език…тогава хорът запя…

...

Даниел беше като отнесен. Една сълза се спускаше по бузата му. Засрами се, когато Мария дойде при него и понечи да избърше сълзата, но тя го спря:

- Тук всички плачат, каза тя. Някои от мъка, други от умиление, трети от радост.

- Много хубаво пееш, каза той. – тази музика е толкова красива, сякаш се вряза в сърцето ми.

- Това беше „Во Царствии Твоем“ по музика на един от най-уважаваните български композитори Добри Христов, а солото пея от дете. Мария се усмихна.

- Утре те чакам в 10 сутринта отново тук, за да те запозная с тези велики личности, Мария посочи светците с от иконостаса, а в светлината на догарящите свещи чудото на Витлеем започваше да блести със своя собствена невидима светлина…"

От "Чудото на Витлеем"

#истинскисевиждасамосъссърцето

Снимка: Милена Стойкова.

Академичен хор Българска хорова капела "Георги Робев"

Соло сопран: Гиргина Гиргинова

 Из "Чудото на Витлеем" в НДК - Люмиер на 15.12.24 

Снимка: Георги Велев, обработка на снимката Антонина Сивенова

..." На Мария не й се тръгваше след концерта. Тя гледаше разотиващите се музиканти, публиката, която също напускаше залата и й се струваше, че концертът беше твърде кратък и изобщо почивният ден, прекаран с Даниел някак мина много бързо. Двамата излязоха навън. Даниел беше още под влияние на музиката на Хендел, усмихваше се като дете и гледаше пухкавия сняг, който продължаваше да пада от небето.

-        -  Еми добре, приятни почивни дни – каза сухо Мария и погледна в краката си.

-         -   Чакай, няма ли да се видим утре? Той я погледна с такава изненада, че заприлича на герой на Дисни.

-          - Няма. Отсече Мария.  - Утре вечерта съм на църква. Пеем с хора на бдение, празници са все пак. Тръгвам.

Т  Тя рязко се обърна и бързо закрачи към спирката. Даниел разбра, че трябва да я остави сама и също тръгна в своята посока. Стана студено. Снегът престана да вали, а площадът пред НДК изведнъж опустя...

--------------------------------------------------------------------------------------------------

На следващата вечер храмът, в който пееше Мария се изпълни с народ. Иконите на централния иконостас сякаш грееха в топлата светлина на свещите. Аромат на тамян се носеше във въздуха и заедно с него църковните песнопения сякаш летяха на ангелски криле...

https://www.youtube.com/watch?v=NBlOqkxv3_4

 Из "Чудото на Витлеем" 2024г. 

...Беше вече късно. Мария и Даниел, заедно с многобройната публика напускаха красивата сграда на операта, а в душите им грееше звезда. Тя много приличаше на онази чудна звезда, която преди 2024г видели мъдреците от изток.  Може ли в душата на всеки да изгрее звезда?

Мария и Даниел тръгнаха нагоре по улицата. Излязоха на площада пред Невски. Храмът грееше като икона. Стигнаха до стълбите. Катедралата отдавна беше затворена. Изкачиха се до заключената врата. Мария коленичи. Даниел коленичи до нея. 

И тогава тя запя. 

Нейният чист глас се издигна като бяла птица в нощта и се понесе над площада, по улиците, чак до подножието на Витоша…а във въздуха се усещаше онова вълшебство, което можем да усетим само в дните преди Рождество...

Снимка: Милена Стойкова

https://www.youtube.com/watch?v=2phXaUWU3mM

Хоровото пеене подобрява здравето, носи щастие – и е идеалният начин за социализация

Материал на Жак Лоне, постдокторант по експериментална психология, Оксфордски университет

…Наскоро публикувахме изследване, което показва, че хоровото пеене не само подпомага изграждането на социални връзки, но го прави особено бързо, което го превръща в отличен начин за социализация. Също така установихме, че пеенето заедно помага за сплотяване на големи групи, което го прави идеално средство за разширяване на социалните контакти. Това е особено ценно в днешния свят, в който много социални взаимодействия се случват дистанционно чрез платформи като Facebook и Instagram.

Но защо толкова хора се присъединяват към хорове? Със сигурност има ефект, подобен на X Factor – телевизиите вдъхновяват хората да се изправят пред публика и да пеят. Отдавна се смята, че създаването на музика води до усещане за благополучие, но научното му изследване е трудно, тъй като липсва подходяща контролна група.

Въпреки това, редица нови проучвания ни помагат да разберем как груповото пеене може да подобри физическото и психичното здраве, както и социалното свързване.

Тяло и ум

Физиологичните ползи от пеенето и музиката като цяло са изследвани отдавна. Музикалната активност тренира както мозъка, така и тялото, но пеенето е особено полезно за подобряване на дишането, стойката и мускулния тонус. Доказано е също, че слушането и изпълнението на музика помагат за облекчаване на болката, вероятно поради освобождаването на неврохимикали като β-ендорфин (естествен обезболяващ хормон, отговорен за усещането за еуфория след интензивно физическо натоварване).

Съществуват и данни, че музиката може да подпомогне имунната система, като намалява нивата на хормона на стреса кортизол и увеличава нивата на антитялото имуноглобулин А.

…Всеки може да пее – дори и да смята, че няма талант – което го прави една от най-достъпните форми на музикална изява. Песента наистина е мощна терапия.

Редовните хористи съобщават, че ученето на нови песни стимулира когнитивните им способности и подобрява паметта. Доказано е също, че пеенето може да помогне на хора с деменция. Удовлетворението от съвместното изпълнение, дори без публика, вероятно е свързано с активирането на мозъчната система за възнаграждение, включително допаминовия път, който мотивира хората да продължат да пеят.

Психология на пеенето

Пеенето също така подобрява усещането за щастие и благополучие. Изследвания показват, че хората се чувстват по-добре след активно пеене в сравнение с пасивното слушане на музика или обсъждането на положителни житейски събития. Подобрението на настроението вероятно е свързано с освобождаването на положителни неврохимикали като β-ендорфин, допамин и серотонин, както и с чувството за социална свързаност.

Нарастващите доказателства сочат, че социалните връзки играят ключова роля за поддържане на здравето – добрата социална среда може да има по-големи ползи за здравето от отказването от тютюнопушенето, например. Затова е възможно пеенето да подобрява здравето, като разширява социалния кръг. Бързото социално свързване, което хоровете насърчават, може да бъде още по-полезно.

Дори и да не говорим с всички в хора, можем да изпитаме усещане за свързаност с групата, което засилва чувството ни за общност и принадлежност.

Нашите хорови предци

Принадлежността към сплотена група е била жизненоважна за оцеляването на хората в еволюционната ни история, но същевременно е създавала предизвикателства, като конфликти за ресурси и партньори. За да оцелеят, предците ни е трябвало да намират начини да запазят груповата сплотеност въпреки тези конфликти.

Музиката присъства във всички човешки култури. Най-старият известен музикален инструмент –флейта, изработена от кост – е на 40 000 години, което показва, че музиката е с дълбоки корени в нашата еволюция. А фактът, че музиката често се използва в социални събития – от религиозни служби до футболни мачове – подсказва, че тя може да е еволюирал механизъм за създаване на социална сплотеност.

В западните общества често се смята, че музикалните изпълнения са привилегия на талантливите, но всъщност много малко хора са напълно лишени от музикални способности.

На фона на нарастващите проблеми с изолацията и самотата, както и засиленото търсене на решения, е интересно да наблюдаваме как хората отново търсят социална връзка чрез пеенето. Доказателствата показват, че нашите певчески предци може би са притежавали ключа към по-доброто социално благополучие.

Пеенето предлага достъпен и ефективен начин за борба с разпадането на общностите, което се превръща в сериозен проблем в много общества днес. Независимо дали харесвате камерна музика, Бийтълс или песни от "Замръзналото кралство", намирането на подходящ хор може да се окаже перфектният начин за подобряване на вашето здраве, благополучие и социален живот.

Jacques Launay, Postdoctoral Researcher in Experimental Psychology, University of Oxford

Източник: University of Oxford

See insights and ads

Boost post

All reactions:

1Silviya Arizanova