ГИРГИНА ГИРГИНОВА В НЕБЕСНА ХАРМОНИЯ

Гиргина Гиргинова е истински феномен в българската класическа музика. Тя започва своя път в Детския хор на БНР, където още от дете покорява сцени в Европа, Япония и САЩ.

Завършила НМА „Проф. Панчо Владигеров“, тя е ученичка на проф. Мила Дюлгерова и проф. Павел Герджиков. Усъвършенства вокалното си майсторство с изключителните оперни прими Анна Томова-Синтова и Райна Кабаиванска.

Наградите ѝ са безброй – от конкурси като „Гена Димитрова“ и „Розата на Евтерпа“ до признанието на Хенделовото общество. На оперната сцена дебютира през 2003 г. и оттогава има над 20 роли в опери на Моцарт, Верди, Пучини и много други. Великолепният ѝ глас оживява магията на кантатно-ораториалните произведения от Бах и Хендел, както и шедьоври на съвременни български композитори.

Гиргина Гиргинова работи с изключителния майстор на барока Йосиф Герджиков и все повече се утвърждава като една от най-успешните барокови певици у нас.

Освен изпълнител, Гиргина Гиргинова е и вдъхновяващ педагог. Тя обучава бъдещи таланти и ръководи хорове, с които продължава да гради музикалното богатство на България.

Не пропускайте възможността да се докоснете до този изключителен глас!

Очаквайте Гиргина Гиргинова в ролята на Надежда, млада учителка, която връща смисълът на живота, вярата и любовта в душата на отчаян млад кариерист и накрая му дарява сърцето си…

НЕБЕСНА ХАРМОНИЯ /HARMONY IN HEAVEN Музикален спектакъл

27 АПРИЛ; 19:00; НДК - ЛЮМИЕР

На снимката: Гиргина Гиргинова като солистка на Българска хорова капела "Георги Робев"

НЕБЕСНА ХАРМОНИЯ

 "....

- Тихо, влизаме в храма, повтаряше едно след друго Надежда, показваше на децата как да се прекръстят и къде да запалят свещ…

- Ще останете ли за богослужението?

Децата се обърнаха да видят кой ги пита. Беше игуменът – отец Георги, не много възрастен, с прошарена коса и благ, спокоен поглед.

– Госпожо, обърна се той към Надежда, оставете ги малко да послушат. Сега са дните на великия пост. Богослужението е много красиво, а молитвата се издига като тамян пред Бога.

- Какво е тамян? – попита малката Краси.

- Тамянът е ароматна смола, която идва от древни времена, каза монахът. Тамянът, който излиза от кадилницата на свещеника и се издига нагоре, символизира молитвата, която се издига към Божия престол.

Той започна службата, децата кротко застанаха покрай иконите, аромат на тамян се издигна към купола на храма и заедно с манастирския хор понесе мечтите и надеждите на всички, малки и големи, пред Божия престол…."

Млада и красива учителка на име Надежда повежда група ученици на екскурзия до Велико Търново и околностите.

Съдбоноста среща променя живота й...Колелото на съдбата изпраща Надежда на точното място, където тя дава на един отчаян мъж смисъл на живота и желание да промени себе си ...

Действието се случва през пролетта на 2025г.

Плакат на НЕБЕСНА ХАРМОНИЯ, 27 АПРИЛ 2025, НДК

Дизайн: Антонина Сивенова

 ..."Точно в 7 вечерта едно такси спря пред голяма катедрала в центъра на София, в която репетираше хор. Беше хорът, в който пее Мария...

- Побързай, каза тя на Даниел. Започваме да пеем. Хайде, бързо, седни тук, не, тук е по-добре, ще чуваш всичко, акустиката е прекрасна, до после… - прошепна тя и се мушна в редиците на хора.

Чужденецът Даниел онемя. За пръв път влизаше в православен храм и гледката го зашемети. Богатата украса на олтара и красивите икони, свещите, които вече догаряха, огромният купол и тази икона на Христос, която говореше сякаш на родния му език…тогава хорът запя…

...

Даниел беше като отнесен. Една сълза се спускаше по бузата му. Засрами се, когато Мария дойде при него и понечи да избърше сълзата, но тя го спря:

- Тук всички плачат, каза тя. Някои от мъка, други от умиление, трети от радост.

- Много хубаво пееш, каза той. – тази музика е толкова красива, сякаш се вряза в сърцето ми.

- Това беше „Во Царствии Твоем“ по музика на един от най-уважаваните български композитори Добри Христов, а солото пея от дете. Мария се усмихна.

- Утре те чакам в 10 сутринта отново тук, за да те запозная с тези велики личности, Мария посочи светците с от иконостаса, а в светлината на догарящите свещи чудото на Витлеем започваше да блести със своя собствена невидима светлина…"

От "Чудото на Витлеем"

#истинскисевиждасамосъссърцето

Снимка: Милена Стойкова.

Академичен хор Българска хорова капела "Георги Робев"

Соло сопран: Гиргина Гиргинова

 Из "Чудото на Витлеем" в НДК - Люмиер на 15.12.24 

Снимка: Георги Велев, обработка на снимката Антонина Сивенова

..." На Мария не й се тръгваше след концерта. Тя гледаше разотиващите се музиканти, публиката, която също напускаше залата и й се струваше, че концертът беше твърде кратък и изобщо почивният ден, прекаран с Даниел някак мина много бързо. Двамата излязоха навън. Даниел беше още под влияние на музиката на Хендел, усмихваше се като дете и гледаше пухкавия сняг, който продължаваше да пада от небето.

-        -  Еми добре, приятни почивни дни – каза сухо Мария и погледна в краката си.

-         -   Чакай, няма ли да се видим утре? Той я погледна с такава изненада, че заприлича на герой на Дисни.

-          - Няма. Отсече Мария.  - Утре вечерта съм на църква. Пеем с хора на бдение, празници са все пак. Тръгвам.

Т  Тя рязко се обърна и бързо закрачи към спирката. Даниел разбра, че трябва да я остави сама и също тръгна в своята посока. Стана студено. Снегът престана да вали, а площадът пред НДК изведнъж опустя...

--------------------------------------------------------------------------------------------------

На следващата вечер храмът, в който пееше Мария се изпълни с народ. Иконите на централния иконостас сякаш грееха в топлата светлина на свещите. Аромат на тамян се носеше във въздуха и заедно с него църковните песнопения сякаш летяха на ангелски криле...

https://www.youtube.com/watch?v=NBlOqkxv3_4

 Из "Чудото на Витлеем" 2024г. 

...Беше вече късно. Мария и Даниел, заедно с многобройната публика напускаха красивата сграда на операта, а в душите им грееше звезда. Тя много приличаше на онази чудна звезда, която преди 2024г видели мъдреците от изток.  Може ли в душата на всеки да изгрее звезда?

Мария и Даниел тръгнаха нагоре по улицата. Излязоха на площада пред Невски. Храмът грееше като икона. Стигнаха до стълбите. Катедралата отдавна беше затворена. Изкачиха се до заключената врата. Мария коленичи. Даниел коленичи до нея. 

И тогава тя запя. 

Нейният чист глас се издигна като бяла птица в нощта и се понесе над площада, по улиците, чак до подножието на Витоша…а във въздуха се усещаше онова вълшебство, което можем да усетим само в дните преди Рождество...

Снимка: Милена Стойкова

https://www.youtube.com/watch?v=2phXaUWU3mM

Хоровото пеене подобрява здравето, носи щастие – и е идеалният начин за социализация

Материал на Жак Лоне, постдокторант по експериментална психология, Оксфордски университет

…Наскоро публикувахме изследване, което показва, че хоровото пеене не само подпомага изграждането на социални връзки, но го прави особено бързо, което го превръща в отличен начин за социализация. Също така установихме, че пеенето заедно помага за сплотяване на големи групи, което го прави идеално средство за разширяване на социалните контакти. Това е особено ценно в днешния свят, в който много социални взаимодействия се случват дистанционно чрез платформи като Facebook и Instagram.

Но защо толкова хора се присъединяват към хорове? Със сигурност има ефект, подобен на X Factor – телевизиите вдъхновяват хората да се изправят пред публика и да пеят. Отдавна се смята, че създаването на музика води до усещане за благополучие, но научното му изследване е трудно, тъй като липсва подходяща контролна група.

Въпреки това, редица нови проучвания ни помагат да разберем как груповото пеене може да подобри физическото и психичното здраве, както и социалното свързване.

Тяло и ум

Физиологичните ползи от пеенето и музиката като цяло са изследвани отдавна. Музикалната активност тренира както мозъка, така и тялото, но пеенето е особено полезно за подобряване на дишането, стойката и мускулния тонус. Доказано е също, че слушането и изпълнението на музика помагат за облекчаване на болката, вероятно поради освобождаването на неврохимикали като β-ендорфин (естествен обезболяващ хормон, отговорен за усещането за еуфория след интензивно физическо натоварване).

Съществуват и данни, че музиката може да подпомогне имунната система, като намалява нивата на хормона на стреса кортизол и увеличава нивата на антитялото имуноглобулин А.

…Всеки може да пее – дори и да смята, че няма талант – което го прави една от най-достъпните форми на музикална изява. Песента наистина е мощна терапия.

Редовните хористи съобщават, че ученето на нови песни стимулира когнитивните им способности и подобрява паметта. Доказано е също, че пеенето може да помогне на хора с деменция. Удовлетворението от съвместното изпълнение, дори без публика, вероятно е свързано с активирането на мозъчната система за възнаграждение, включително допаминовия път, който мотивира хората да продължат да пеят.

Психология на пеенето

Пеенето също така подобрява усещането за щастие и благополучие. Изследвания показват, че хората се чувстват по-добре след активно пеене в сравнение с пасивното слушане на музика или обсъждането на положителни житейски събития. Подобрението на настроението вероятно е свързано с освобождаването на положителни неврохимикали като β-ендорфин, допамин и серотонин, както и с чувството за социална свързаност.

Нарастващите доказателства сочат, че социалните връзки играят ключова роля за поддържане на здравето – добрата социална среда може да има по-големи ползи за здравето от отказването от тютюнопушенето, например. Затова е възможно пеенето да подобрява здравето, като разширява социалния кръг. Бързото социално свързване, което хоровете насърчават, може да бъде още по-полезно.

Дори и да не говорим с всички в хора, можем да изпитаме усещане за свързаност с групата, което засилва чувството ни за общност и принадлежност.

Нашите хорови предци

Принадлежността към сплотена група е била жизненоважна за оцеляването на хората в еволюционната ни история, но същевременно е създавала предизвикателства, като конфликти за ресурси и партньори. За да оцелеят, предците ни е трябвало да намират начини да запазят груповата сплотеност въпреки тези конфликти.

Музиката присъства във всички човешки култури. Най-старият известен музикален инструмент –флейта, изработена от кост – е на 40 000 години, което показва, че музиката е с дълбоки корени в нашата еволюция. А фактът, че музиката често се използва в социални събития – от религиозни служби до футболни мачове – подсказва, че тя може да е еволюирал механизъм за създаване на социална сплотеност.

В западните общества често се смята, че музикалните изпълнения са привилегия на талантливите, но всъщност много малко хора са напълно лишени от музикални способности.

На фона на нарастващите проблеми с изолацията и самотата, както и засиленото търсене на решения, е интересно да наблюдаваме как хората отново търсят социална връзка чрез пеенето. Доказателствата показват, че нашите певчески предци може би са притежавали ключа към по-доброто социално благополучие.

Пеенето предлага достъпен и ефективен начин за борба с разпадането на общностите, което се превръща в сериозен проблем в много общества днес. Независимо дали харесвате камерна музика, Бийтълс или песни от "Замръзналото кралство", намирането на подходящ хор може да се окаже перфектният начин за подобряване на вашето здраве, благополучие и социален живот.

Jacques Launay, Postdoctoral Researcher in Experimental Psychology, University of Oxford

Източник: University of Oxford

See insights and ads

Boost post

All reactions:

1Silviya Arizanova

 

Лети, мисъл, на златни криле... и запей!

Снимка: аплодисменти след изпълнение на Хорът на пленените евреи

Хорът “Va, pensiero” (наричан още „Хор на пленените евреи“) е едно от най-известните хорови произведения в оперната история, част от операта „Набуко“ (1842) на Джузепе Верди.

Историята на “Va, pensiero”...

Операта „Набуко“ разказва за поробените евреи, страдащи под вавилонското владичество на цар Навуходоносор (Набуко). В третото действие на операта еврейските пленници, прогонени от родината си, седят край реките на Вавилон и си спомнят за загубената си земя – Йерусалим.

Хорът „Va, pensiero“ („Лети, мисъл, на златни криле“) е техният плач за изгубената родина. В него звучат и тъга, и копнеж, но и несломима надежда...

Текстът на песента е вдъхновен от Библията: Псалм 137, който започва с легендарните думи:

“До реките Вавилонски, там седнахме и плакахме, като си спомнихме за Сион.”

Символиката на “Va, pensiero”...

Операта „Набуко“ и особено този хор придобиват специално значение за италианския народ по времето на Верди.

През XIX век Италия е разпокъсана и под чужда власт – управлявана от австрийци, французи и испанци. Италианците, жадуващи за свобода и национално обединение, виждат в страданието на евреите своя собствен копнеж за независимост.

Този хор бързо се превръща в химн на италианското Рисорджименто – движението за обединение на Италия. Легендата разказва, че когато Верди умира през 1901 г., на погребението му хиляди италианци спонтанно запяват “Va, pensiero” като последно сбогом на великия композитор.

Текст и значение

Оригинален текст (на италиански):

“Va, pensiero, sull’ali dorate,

va, ti posa sui clivi, sui colli,

dove olezzano tepide e molli

l’aure dolci del suolo natal!”

Превод на български:

“Лети, мисъл, на златни криле,

спусни се над хълмове родни,

там, където ухаят свободни

ветрове нежни на нашата земя!”

“ Va, pensiero” е повече от музика – това е символ на изгубената родина, копнеж по свободата и несломимия човешки дух.

Този химн продължава да звучи не само в оперните зали, но и като химн на надеждата и националната гордост по целия свят.

Едно от произведенията, които ще учим в ОТКЛЮЧВАНЕ НА ПОТЕНЦИАЛА – ПРОЛЕТЕН КУРС ПО ХОРОВО ПЕЕНЕ (ПЪРВО НИВО) е Хорът на пленените евреи "Va pensiero".

Елате да го изпеем заедно!

Започваме на 16 Февруари в центъра на София.

Информация и записване на nellytrosheva@gmail.com; 0887796265

Местата са ограничени.

 

МАРИЯ

Тя израсна в големия и вечно бързащ град. Свикнала беше с шума на трамваите, автомобилите, многолюдните улици и обожаваше музиката. Беше талантлива. Пееше прекрасно от дете...

Но, както често става в живота, нещата не винаги се случват така, както си ги представяме.

След гимназията, Мария завърши Техническия университет. Музиката остана за нея на заден план, изтласкана от ежедневието, изпитите и работата, която междувременно започна. Въпреки успехите си, Мария усещаше странна празнина в сърцето си – нещо липсваше...

Всяка сутрин младата жена се будеше от звука на алармата, бързаше за работа и прекарваше деня си в офиса, пред екрана, сред документи и числа. Вечер, когато се прибираше, често се чувстваше изтощена и усещаше как й липсва радостта, която някога изпълваше сърцето й. Понякога, когато оставаше сама, Мария си тананикаше любимите песни от детството, завръщаше се към онова, което някога я правеше щастлива…

...

Един ден, докато вървеше по улиците на големия град, Мария мина покрай една от големите църкви в центъра. Звън на камбана ехтеше от високите куполи и сякаш я зовеше. Мария изведнъж реши да влезе вътре, търсейки спокойствие и някакъв отговор на вътрешните си тревоги...

Църквата беше пълна с хора. Запалените свещи хвърляха мека светлина, а ароматът на тамян изпълваше храма с тайнственост. Когато хорът запя, Мария остана поразена. Звукът на хора беше толкова чист, толкова възвишен, че тя не можеше да сдържи сълзите си. Това не беше просто музика – това беше духовно преживяване, нещо, което тя никога не беше изпитвала преди...

След службата, Мария остана в храма, сякаш не искаше да напусне това място на утеха и мир със себе си. Когато богомолците започнаха да се разотиват, една жена от хора се приближи към нея. Тя беше забелязала Мария и я попита защо плаче. Мария разказа своята история – за това как музиката е била част от живота ѝ, но с времето е останала на заден план...

Жената, която се казваше Елена, беше хористка и предложи на Мария да дойде в хора. „Бог е водил стъпките ти дотук, Мария. Не пренебрегвай този зов“, каза тя с усмивка.

Мария, макар и несигурна, се съгласи. Започна да посещава репетициите на хора след работа, а скоро се оказа, че пеенето в храма ѝ носи усещането за мира, който беше изгубила. Гласът ѝ отново засия с пълна сила. Тя не само преоткри своя талант, но намери нов смисъл в живота си...

Скоро Мария стана солистка на хора. Колкото повече пееше, толкова повече усещаше как вярата ѝ се задълбочава, как животът ѝ придобива нов смисъл.

Големият и шумен град вече не ѝ се струваше толкова враждебен и студен. Сред забързаните улици и безкрайните задължения, Мария намери своето място на спокойствие и смисъл – в храма, сред песента и молитвата...

На снимката: Деница Дойчева, наша хористка в Хор "Спасение" и Академичен хор Българска хорова капела "Георги Робев"