Как на празника Богоявление през 1042г. се промени съдбата на Борис Христов На Богоявление (6 януари, по стар стил 19 януари) през 1942 г., в царския параклис се случва нещо необикновено. След литургията, водена от владишкия клир и хора на параклиса, младият Борис Христов, тогава съдия в Пазарджик, получава шанс да изпее песен пред цар Борис III и царица Йоана.
Той избира "Легенда за страшния хан Крум" – народна песен за могъщия хан, чиято хармонизация е дело на проф. Асен Димитров. С мощния си и изразителен глас Борис изпълва залата и впечатлява всички присъстващи.
Цар Борис III, развълнуван от изпълнението, се обръща към младия певец с усмивка:
„Браво, младежо, с лекота махнахте главата на Никифор! Кога да ви чуем в операта?“
Смутен, Борис отговаря:
„Ваше Величество, аз съм съдия в Пазарджик.“
Царят обаче, с характерния си чар, продължава:
„Съдиите са хубаво нещо, но у нас са повече от достатъчно. Виж, големите певци са рядкост! Тръгвате за Италия.“
Така, на този съдбоносен празник Богоявление, животът на Борис Христов се променя завинаги. Цар Борис назначава за младия певец царска стипендия, с която той да замине да учи при най-големите оперни певци и вокални педагози в Италия.
На този ден празнуваме не само силата на вярата, но и магията на изкуството, което може да промени съдби. Едно изпълнение в памет на тази забележителна случка, от Централен военен клуб в София. Солист е последният ученик на великия Борис Христов – Пламен Бейков.
Няма коментари:
Публикуване на коментар