МАРИЯ

Тя израсна в големия и вечно бързащ град. Свикнала беше с шума на трамваите, автомобилите, многолюдните улици и обожаваше музиката. Беше талантлива. Пееше прекрасно от дете...

Но, както често става в живота, нещата не винаги се случват така, както си ги представяме.

След гимназията, Мария завърши Техническия университет. Музиката остана за нея на заден план, изтласкана от ежедневието, изпитите и работата, която междувременно започна. Въпреки успехите си, Мария усещаше странна празнина в сърцето си – нещо липсваше...

Всяка сутрин младата жена се будеше от звука на алармата, бързаше за работа и прекарваше деня си в офиса, пред екрана, сред документи и числа. Вечер, когато се прибираше, често се чувстваше изтощена и усещаше как й липсва радостта, която някога изпълваше сърцето й. Понякога, когато оставаше сама, Мария си тананикаше любимите песни от детството, завръщаше се към онова, което някога я правеше щастлива…

...

Един ден, докато вървеше по улиците на големия град, Мария мина покрай една от големите църкви в центъра. Звън на камбана ехтеше от високите куполи и сякаш я зовеше. Мария изведнъж реши да влезе вътре, търсейки спокойствие и някакъв отговор на вътрешните си тревоги...

Църквата беше пълна с хора. Запалените свещи хвърляха мека светлина, а ароматът на тамян изпълваше храма с тайнственост. Когато хорът запя, Мария остана поразена. Звукът на хора беше толкова чист, толкова възвишен, че тя не можеше да сдържи сълзите си. Това не беше просто музика – това беше духовно преживяване, нещо, което тя никога не беше изпитвала преди...

След службата, Мария остана в храма, сякаш не искаше да напусне това място на утеха и мир със себе си. Когато богомолците започнаха да се разотиват, една жена от хора се приближи към нея. Тя беше забелязала Мария и я попита защо плаче. Мария разказа своята история – за това как музиката е била част от живота ѝ, но с времето е останала на заден план...

Жената, която се казваше Елена, беше хористка и предложи на Мария да дойде в хора. „Бог е водил стъпките ти дотук, Мария. Не пренебрегвай този зов“, каза тя с усмивка.

Мария, макар и несигурна, се съгласи. Започна да посещава репетициите на хора след работа, а скоро се оказа, че пеенето в храма ѝ носи усещането за мира, който беше изгубила. Гласът ѝ отново засия с пълна сила. Тя не само преоткри своя талант, но намери нов смисъл в живота си...

Скоро Мария стана солистка на хора. Колкото повече пееше, толкова повече усещаше как вярата ѝ се задълбочава, как животът ѝ придобива нов смисъл.

Големият и шумен град вече не ѝ се струваше толкова враждебен и студен. Сред забързаните улици и безкрайните задължения, Мария намери своето място на спокойствие и смисъл – в храма, сред песента и молитвата...

На снимката: Деница Дойчева, наша хористка в Хор "Спасение" и Академичен хор Българска хорова капела "Георги Робев"